КРАТКА ИСТОРИЯ НА с.ОРИЗАРЕ
Знае се по предание, че село Оризаре се намира на сегашното си място от около 250 години. Разположено е в Югоизточната част на България, а най-близкия град е Несебър.
Създаването на селото се губи далеч преди освобождаването ни от Османско владичество. Около 1750 г. на сегашното място, където е селото е имало турски чифлик, чийто чорбаджия е бил Кямил бей. Одаята му била в северната част на селото, а харманите и воденицата до река Бяла, която той отбил от старото корито, за да минава през владенията му. Работниците на чифликчията живеели в дървени бараки заедно с няколко български фамилии и може би от тук се обяснява и старото име на селото – Бараклий, което остава до 1934 г.
През 1869 г. е построена църквата „Света Параскева „. Празникът на селото се чества всяка година на 14 октомври, когато църквата почита Света Параскева.
След Освобождението остава само българското население. Нашето село е било център на община и жителите му бързо се увеличили. Занимавали се със земеделие и животновъдство. Някай от тях по-интосиазирани, благодарение на водата се опитали да засеят ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре.
В местността Харманите са открити останки от антично извънградско селище на древна Месамбрия, което се намира тук. Намерени са две малки антични укрепления, а наоколо са разпръснати много фрагменти от строителна керамика, датираща от епохата на късната античност.
Тук е развит селският туризъм, тъй като местонахождението на Оризаре съчетава близостта до морето с красотата, спокойствието и чистия въздух на Стара планина.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА – 1928 „
Разгръщайки пожълтелите страници на историята, научаваме, че през 1907 - родолюбиви деятели на село Оризаре (тогавашно село Бараклий) създали библиотека. Тя се е казвала "Селяк". През годините библиотекари са били – Дойчо Минчев, Михаил Киряков, Нико Количев, Неделчо Тодоров, Никола Лумбаров, Тодорка Янева и от 1996 г. и до днес Димитринка Георгиева.
И 21 години по – късно през 1928 ентусиазирани и жадни за знания младежи учредяват една нова организация, а именно читалище. Наричат го “Зора”. Избрано е и първото читалищно настоятелство в пет членен състав с председател учителя Дойчо Минчев. По късно през годините председатели са били – Марийка Недялкова, Паунка Стоева, Даринка Стойчева и от 2013 г. е Радостина Добрева Иванова. Първоначално читалището се е помещавало в една от училищните стаи, а по – късно в старата общинска сграда.
Незабравими са заслугите му във времето за разпространение на българската култура и просвета в това малко селище край морето.
С годините читалището утвърждава богато съдържание чрез просветна библиотека и художествено - творческа самодейност и работи за обогатяване културната, образователна и социална дейност на селото. От 1991 г. се поддържа систематичен каталог на книгите, а от 2007 г. вече се работи със електронен библиотечен софтуер. Библиотеката, в която днес влизаме, е нещо различно, нетрадиционно. Тя е модернизирана, оборудвана с компютри, предлагаща услуги, различни от тия, с които сме свикнали. В момента нашата библиотека разполага със 7750 тома литература – художествена, отраслова, детска художествена, детска отраслова. Стремежът ни е непрекъснато обогатяване на фонда и то с литература, която да задоволи потребностите на нашите читатели от всички възрасти.
Техническото оборудване на библиотеката позволява читателските запитвания и търсения да бъдат изпълнявани не само по традиционния заемен начин в читалня, а да се търсят ресурси в уеб - библиотеки и специализирани портали, да се работи с електронни масиви. Библиотеката е оборудвана с две компютърни работни места с неограничена Интернет връзка. В тази насока се изпълнява проект „Глобални библиотеки - България".
С нашата дейност се стараем да запазим и предадем традициите и обичайте на идните поколения, в който е скътана частица от живота на нашите предци.
Към читалището е имало битов състав, танцов състав с ръководител Въльо Кючуков, театрален състав с ръководител Никола Четалбашев, кръжок по художествено слово с ръководител Веска Лумбарова. От 2002 г.развива своята дейност ДТС „Зора” с ръководител Владимир Данаилов и корепетитор Георги Дойчев. През следващата година се сформират и Театрална група с ръководител Елена Янева; Детска вокална група „Щурче” с ръководител Виличка Стоянова, Мажоретен състав с ръководител Паунка Стоева и Група за модерни танци с ръководител Ася Кирилова.
От 2007 г. и до сега в читалището развиват своя талант и умения деца и възрастни в две художествени форми –
ГАФ „Зора” и ДГАФ „Оризарчета” . Техни ръководители са Пепа Запрянова и Стойко Георгиев. Диригент на детската група “Оризарчета” от създаването и е Пепа Запрянова- утвърден музикален педагог с много отличия в областта на музиката, носител на званието "Неофит Рилски" на МОН и на ордена "Капитан Петко Войвода", а на женската група „Зора” е Стойко Георгиев - изтъкнат музикант, лауреат на многобройни национални и международни конкурси.
През есента на 2014 година детската фолклорна група е напълно обновена. Двата състава са основни участници в провеждането на културни прояви и събития от календарния план на читалището и на община Несебър.
Женската група се стреми да запази и развие народното песенно изкуство и да съхрани фолклорното богатство, бит, култура и самочувствие на своите съграждани. Детската група със своите международни участия на фестивали във Унгария, Полша, Словакия, Чехия ,Италия и Румъния представят успешно българския фолклор.
На 28.11.2008 г. читалището отпразнува своя 80 годишен юбилей.
На 01.11.2018 г. отпразнувахме 90 годишен юбилей.
Когато дейността на едно читалище е с почти продължителността на един човешки живот, то равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези - първите, сложили началото - до последните, вървящи по техните стъпки.
Не е възможно да изброя имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, но искам да отдам заслужена почит към онези, които вече не са сред нас и да благодаря на всички вас, които с богатата си и разнообразна дейност записвате своето име в страниците на историята като просветители и будители, пазители на традиции и носители на нови идеи.
Уважаеми самодейци, днес вие сте сред най-ревностните пазители на богатото фолклорно наследство, на прекрасните български народни традиции. Продължавайте да работите и занапред със същата сърцатост и ентусиазъм и да ни радвате със своите успехи!
Благодаря на всички Вас, че поддържахте жив огъня, запален преди 90 години и нека този огън да гори и през идните столетия.
Честит юбилей читалище „Зора”!